Способността ни да се учим от историята е едно от най-важните й качества и както известният философ Колингууд казва:
,,Историята е за човешкото самопознание ... единствената улика за това, което човек може да направи, е това, което човек е правил. Ценността на историята е в това, че ни учи на това, което човек е направил и по този начин какъв е човекът.”(стр.10, 1946)
Опитът сам по себе си би трябвало да ни показва къде, кога и какво можем или не можем да правим. Ако не го правеше, може би все още щяхме да сме на ниво прокариотни. Защо тогава тази му функция започва да ни убягва от време на време? Важен опит от модерната история изглежда забравен - именно това, че има тънка червена линия между толерантност, помощ и масовото възпроизвеждане на некадърници.
Ето един пример: СССР под ръководството на Сталин и чрез неговите петгодишни планове започва безпрецедентен индустриален и икономически подем. Без да навлизам в подробности относно другите части на плановете, ще говоря само за един от проблематичните техни аспекти - именно пропагандния ,,съпорт’’ за западащи предприятия. Целта на СССР била генерирането на определено количество производство, независимо от нужния ресурс. Според информация на ЕE, СССР наливал пари и ресурси във всяко едно предприятие, което отчита спад на продукцията с цел то да покаже формално огромен ръст, което от своя страна имало добър ефект върху публичното мнение. Това създавало изкуствено чувство за подем и върховенство на съюза, но в същото време поощрявало един вид ,,некадърност’’. Този метод карал предприятията да симулират упадък, чрез който да си набавят в последствие не само огромен ресурс, но и псевдо-героизъм, задето били част от подема. Чрез тази практика се стигало и до създаването на все повече и повече западащи предприятия, което неминуемо довело до една икономически нестабилна система, от която хората са привидно доволни.
Базирайки се на статията на В. Панев от 07.05.2015г. и доверявайки се на неговата експертна оценка, мога да заключа, че ЕС или не е чела история, или не се е поучила от нея. В предоставения от г-н Панев анализ можем да видим как се престъпва въпросната червена линия на толерантност и помощ, и се награждава ,,некадърността”. Според проучване на BBC от 28.05.2019г., България получава почти 3% от своя БВП през еврофондове (при почти 5% (!) за 2015, от когато датира статията на Панев). Панев казва и че за сметка на това ние регистрираме в пъти по-малък ръст от Румъния например, които според същото проучване на BBC получават под 2% от своя БВП през ЕС (при 3.12% през 2015). Този дисбаланс между субсидии и растеж е показателен за проблематичността на ,,странната’’ политика на ЕС към България (и не само към нея) да ни снабдяват с евросредства въпреки нашата ,,некадърност’’. Тази политика предразполага за неефективното използване на тези субсидии, както е бил случаят в СССР.
Друг особено актуален пример за това е фондът на стойност € 750 млрд, който Европейският съюз предлага в отговор на икономическите загуби, обвързани с пандемията от COVID-19. Чрез него се цели подпомагането на страните от ЕС в битката с потенциалната криза. Този фонд обаче се оказва прожекция на точно това гореспоменато Сталинистко отношение към икономиката. Според статия на Капитал от 27.05.2020г., парите от този фонд ще бъдат разпределени на база състоянието на икономиката. Тоест, тези с БВП по-ниско от средното ще получават, а останалите ще дават, а от първите, тези с голям външен дълг, ще получават повече от тези с нисък такъв. Ако съдим по опита на СССР, това може би ще донесе сходни резултати, просто в по-голям мащаб. Поглеждайки по-отгоре дори би могло да се каже, че ЕС също опитва да пропагандира идеята за своята икономическа и политическа сила, понеже точно в този момент му трябва подобен имидж (покрай страховете, провокирани от обсъжданото наскоро потенциално напускане на Италия и Испания на съюза, както и множеството мнения, според които ЕС не се справи задоволително с пандемията на COVID-19). Така не само действията, но и целите започват да си приличат с тези на Сталин. Това, което ме хвърля в недоумение, е защо някой би продължил с подобни сталинистки тактики. Може би Сталин е бил достоен за ЕС икономист? А може би просто Г. Хегел е бил прав с изказаната критика:
,,Владетели, държавници, нации няма да бъдат приветствани категорично в учението, което опитът предлага в историята. Но това, което опитът и историята учат е това - че хората и правителствата никога не са научили нищо от историята и не са действали на принципи, извлечени от нея. Всеки период се включва в такива особени обстоятелства, показва състояние на неща, толкова строго идиосинкратични, че поведението му трябва да се регулира от съображения, свързани само и единствено със самия него.” (стр.6, 1899).
Библиография:
Collingwood, R. G., The Idea of History, p. 10 (1946)
Hegel, G.W. F., The Philosophy of History, trans. J. Sibree, vol. 10, p. 6 (1899).
Bulgaria, Money-Go-Round, (2015)
Economics Explained (ЕЕ), The Economy of the Soviet Union, (2020)
Ignatova, L. Брюксел изчислява 15 млрд. евро за България от новия Фонд за възстановяване, Капитал, (2020)
Kovacevic, T. EU budget: Who pays most in and who gets most back?, BBC, (2019)
Panev, V. Държавата е на дрога, Дневник, (2015)
Romania, Money-Go-Round, (2015)
