Систинската капела на живописта и дебелите пръсти на властта

Пещерният комплекс ,,Ласко'' (Lasceaux) е разположен близо до село Монтиняк, Дордонь, Югозападна Франция, а американецът, който ми я описваше, също беше разположен. Беше изпаднал във възторг заради начина, по който тя била възприемана от света. Хората толкова я харесвали, че след като се наложило тя да бъде затворена заради влошаващото се качество на рисунките по стените ѝ, а нейно копие, създадено в близост било отворено за посетители, те съвсем уважително се преместили там и оставили ,,Ласко'' на мира. ,,Ласко'' е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, но най-запомнящото се са множеството пещерни рисунки и “негативи” на различни по размер и брой на пръстите човешки длани, създадени преди около 15-18 хиляди години. ,,Ласко'' често е определяна като Сикстинската капела на първичната живопис.

Но това, което толкова силно трогваше американеца не беше майсторството или датировката на тоя живопис, а по-скоро това, че самата пещера била открита от някакъв тийнеждър и кучето му на име Робот и въпреки склонността към безхаберност, типична за възрастта му, той най-изненадващо повикал приятели, които толкова се възхитили от пещерата и нейните рисунки, че заседнали отпреде й, и я пазили така в продължение на повече от година. Според американеца ,,Ласко'' успял да пожъне такъв невероятен успех измежду тая малка тийнейджърска група най-вече заради негативите на човешки длани (негативи са, защото представляват тонално обърнато (по цвят и осветеност) изображение на човешка длан). Защото тези негативи били същите като тези, които днес създава всяко дете в един повратен момент от живота си на смачкан лист намерен на пода, на който често едната страна е фактура от ЧЕЗ. И целта на създаването им била една и съща- знаков момент на себеразпонзаването и желанието за запечатване на това присъствие.

И в този ред на мисли се зачудих какво отражение имат дланите, през които минава историята ни днес. Пръстите, които сочат и не могат да пишат на кирилица; отпечатъците, които личат по ,,сделката” с придобиването на дялове на ПИБ. Затова реших да проследя едни далеч не толкова невинни и древни силуети на дланите на по-модерни автори на съвременната история:

1. Бойко Борисов

Снимка: Пресфото-БТА снимка: Асен Тошев

,,Премиерът Бойко Борисов ще подаде оставка, ако се докаже, че си е купил остров в Гърция”

2. Делян Певски

Поза тип ,,Най-щедрият дарител в българската държава”

Снимка: БГНЕС

3. Цветан Цветанов

,,Стабилна е коалицията, нямаме никакви разминавания”

4. Ахмед Доган

,,Аз режа баницата”

Снимка: БГНЕС

5. Владислав Горанов (Vladi G.)

,,Искате да вземем хеликоптер и да разхвърляме едни пари ли?”

Снимка: Капитал

6. Владимир Путин (Бонус)

,,Не съм жена, така че нямам лоши дни”

Снимка: Kommersant/ Dmitry Azarov

,,Добре, че съм само за гъби”...

Снимка: Пресцентър на Кремъл

7. Силвио Берлускони

,,Левицата няма вкус, дори за жени”

Снимка: архив ЕПА

Беше ли неизбежно мародерството по време на протестите в Америка?

Покрай нашумелите протести в Америка изникна наяве един проблем, за който се говори от различни интелектуалци (особено в лицето на Франкфуртската школа и нейните последователи) от години, но сега може би засяга и нас българите- а именно този за същността на идеята за активния гражданин и протестите в един постмодерен свят. Аз защитавам тезата, че не само че мародерството над бизнеси и статуи беше абсолютно неизбежна част от тези протести, но и на подобен принцип ще трябва да работи един протест на Запад, ако искаме да има феномен наречен протест* (или ,,митинг’’ в чест на 30 годишнината от големия такъв срещу комунизма), а маркетинг експертите ще са неразделна част от тях.

Ще говоря само за две части (не претендирам, че това са всички, нито най-важните) от пост-модерното общество и функциите му, на които съм ,,фен’’ от години - именно ,,знаковата стойност’’ и пристрастяването към непосредствените удоволствия (за тях ще използвам терминът, който Епикур използва - кинетични удоволствия въпреки, че той не ги е замислял точно в смисъла, който използвам аз).

Ще започна с въпросните кинетични удоволствия. Това е може би по-познатата тема на Българина, но просто под формата ,,тия телефони и компютри съсипАха децата.’’ И да, колкото и да се присмиват по-прогресивните и ,,tech savvy’’ хора на този тип изказвания, те са напълно вярни и добре защитени, поне в повечето случаи. Има достатъчно клинични и емпирични доказателства, които ги подкрепят. Това обаче не се отнася само и единствено до телефоните, това е така и за телевизията, и за поп и рап музиката, и за рекламите, и за игрите, и ,,Тик Ток’’, и прочее**. Всички те са направени с цел увеличаване на консумацията. Но как го постигат? Ами, чрез бомбардиране на консумиращите с кратко, леснодостъпно съдържание, което моментално доставя допамин. Точно така работи дрогата. Според Харвардския здравен институт, мозъкът предпочита дрогата, защото тя действа като пряк път към силни удоволствия/голяма доза допамин. Тази силна прилика между съдържанието в мрежите, телевизията и дрогата неизбежно води и до прилика в резултатите от тяхното прекомерно използване - именно пристрастяване. Тоест може да се обобщи, че почти всеки, който прекомерно употребява социалните мрежи и технологии като източник на допамин, е по един или друг начин пристрастен към кинетичните удоволствия, които те предоставят. Групата на пристрастените обаче е твърде голяма. Според Statista, към 2020г. около 49% от хората използват социалните медии активно, а за 2020г. е имало около 1,7 милиарда активни платени телевизионни абонамента (самият брой хора, които се възползват от тях със сигурност е по-голям от броя на абонаментите). Лесно можем да предположим и заключим, че повечето от тези хора са част от вече развитите страни, към които спадат и Америка, и България.

Чрез гореспоменатите предпоставки, заключавам, че тези вече всеизвестни мародерства над магазини в Америка бяха неизбежни, заради самата същност на един протест. Протестите в повечето случаи не носят директно някакво удоволствие, или поне опитът показва, че екзалтацията от чувството за борба и защита на кауза не задържа хората достатъчно дълго (която екзалтация всъщност не е част от кинетичните удоволствия, а от статичните, които някак за жалост са загубили силата, която Епикур им влага). В случая може да се каже, че удоволствието идва от техния резултат, но този резултат е далечен и за да се осъществи се налагат не само протестни ,,битки’’. А ние на Запад вече сме затворени в капана на търсенето на достъпни, непосредствени удоволствия (главно телефони, реклами, телевизия, идеология). Следователно за да излезе една маса хора на протест, тя трябва да е стимулирана от вид леснодостъпен допамин. В случая с протестите в Америка, дори в началото да не е било нужно - стимулът да е бил чисто морален- за да продължи протестът с такава сила, е било нужно предоставянето на допълнителни стимули. Нуждата и търсенето на такива стимули просто се е реализирала под формата на мародерство*** над бизнеси и статуи. Причината за точно тази възрадикална и откровено идиотска форма на реализация може би се крие във факта, че Америка е водеща сила в комодификацията и фетишизирането на материалното, заедно с някакъв изблик на комплексите им относно разкола между това с какво се идентифицират и това, което са (и как ги виждат другите). Въпреки това обаче до голяма степен обществата на Запад си приличат, за това може чрез аналогия да се спекулира, че този феномен би се формирал и тук в Европа, и в частност България****, дори и да не е под същата форма на мародерства, заради много различните ни симптоматики и комплекси. Това довежда на мисълта, че тъй като гореспоменатата зависимост от кинетичните удоволствия има склонност единствено да се увеличава, нуждата от алтернативни начини за доставяне на тези удоволствия ще се увеличава успоредно с нея. Следователно всички протести (ако има все още такива в бъдеще) от тук нататък ще са на този принцип и това става все по-неизбежно с всеки момент, в който масата използва телефон. Решението е най-общо казано сложно - или махаме телефоните и прекомерното изживяване на кинетични удоволствия от живота на Запада (което е своеобразен абсурд), или протестите от тук нататък трябва да са по-прости и непосредствено задоволителни, тоест кинетични, ако искаме да задоволим нуждата от всеобхватни и трайни протести.

Тук можем да се обърнем и към Бодрияр, който към така наречените ,,стойност на използване’’ (тази, която плащаме за чистата полза от едно средство) и ,,обменната стойност’’ (тази, която пазарът определи, че нещо ще струва, било то над или под стойността на използване), добавя ,,знакова стойност’’. Тя е стойността, която плащаме за нещо над обменната му стойност, определена чрез това какво означава притежанието на предмет точно от този тип. Пример за това са скъпите коли - един Ролс Ройс може да има някаква стойност на използване, определена от функцията му на превозно средство, но съвсем друга, много по-висока стойност, определена от това, че марката се е превърнала в символ на социален престиж и висока класа. Аз защитавам тезата, че ние живеем в свят, в който всичко има собствена знакова стойност, не само нещата на пазара - тя надхвърля самите пазари. Дори едно нещо, като даден акт например, да не се продава, ние винаги правим изчисленията за неговата знакова стойност и действаме спрямо нея. Така един акт с големи последици относно социалното реноме на човека извършващ го (като излизането на протест) започва да се нуждае и от добра знакова стойност.

Така се оказва, че организаторите на протести трябва да са изключително талантливи маркетинг специалисти. За да действа едно от главните средства на народа за противодействие на властта, тези маркетинг специалисти трябва да могат да донесат на хората и кинетично удоволствие, и да издигнат знаковата стойност на дадения протест. Дали това ще убие романтизирането на протеста и акта на съпротивление и тяхната морална стойност, и дали този риск би си заслужавал - не знам.

---

*В контекста на това есе приемам желанието за тях като даденост, поне във функцията им на регулаторен апарат срещу корупция и/или некомпетентността на властта в една de jure демократична страна.

**В есето ще използвам думата ,,телефон’’ като заместител на всички тези изцяло с цел улеснение.

***Естествено има множество други фактори в уравнението, но идеята ми в случая не е да изложа всички тях, а да накарам някои хора да се замислят върху една нестандартна за България теория и ефектите, които тя би имала върху представата ни за протестите като цяло.

**** Въпреки че в България сме назад с няколко десетилетия от манталитета на Запада.

Библиография:

Baudrillard, J. (1976), Symbolic Exchange and Death. Sage Publications Inc. (2012).

‘How addiction hijacks the brain’. Harvard University (July, 2011).

https://www.health.harvard.edu/newsletter_article/how-addiction-hijacks-the-brain.

‘Number of TV households worldwide from 2010 to 2018’. Statista (September 2019).

https://www.statista.com/statistics/268695/number-of-tv-households-worldwide/.

‘Number of social network users worldwide from 2010 to 2023’. Statista (December 2019).

https://www.statista.com/statistics/278414/number-of-worldwide-social-network-users/#:~:text=In%202019%2C%20an%20estimated%202.95,almost%203.43%20billion%20in%202023.&text=Social%20network%20penetration%20is%20constantly,2020%20stood%20at%2049%20percent.

Then & Now. ‘An Introduction to Baudrillard’. (July 25, 2019)

https://www.youtube.com/watch?v=1Yxg2_6_YLs&t=859s.

Икономика тип: Синьо с червен оттенък

Способността ни да се учим от историята е едно от най-важните й качества и както известният философ Колингууд казва:

,,Историята е за човешкото самопознание ... единствената улика за това, което човек може да направи, е това, което човек е правил. Ценността на историята е в това, че ни учи на това, което човек е направил и по този начин какъв е човекът.”(стр.10, 1946)

Опитът сам по себе си би трябвало да ни показва къде, кога и какво можем или не можем да правим. Ако не го правеше, може би все още щяхме да сме на ниво прокариотни. Защо тогава тази му функция започва да ни убягва от време на време? Важен опит от модерната история изглежда забравен - именно това, че има тънка червена линия между толерантност, помощ и масовото възпроизвеждане на некадърници.

Ето един пример: СССР под ръководството на Сталин и чрез неговите петгодишни планове започва безпрецедентен индустриален и икономически подем. Без да навлизам в подробности относно другите части на плановете, ще говоря само за един от проблематичните техни аспекти - именно пропагандния ,,съпорт’’ за западащи предприятия. Целта на СССР била генерирането на определено количество производство, независимо от нужния ресурс. Според информация на ЕE, СССР наливал пари и ресурси във всяко едно предприятие, което отчита спад на продукцията с цел то да покаже формално огромен ръст, което от своя страна имало добър ефект върху публичното мнение. Това създавало изкуствено чувство за подем и върховенство на съюза, но в същото време поощрявало един вид ,,некадърност’’. Този метод карал предприятията да симулират упадък, чрез който да си набавят в последствие не само огромен ресурс, но и псевдо-героизъм, задето били част от подема. Чрез тази практика се стигало и до създаването на все повече и повече западащи предприятия, което неминуемо довело до една икономически нестабилна система, от която хората са привидно доволни.

Базирайки се на статията на В. Панев от 07.05.2015г. и доверявайки се на неговата експертна оценка, мога да заключа, че ЕС или не е чела история, или не се е поучила от нея. В предоставения от г-н Панев анализ можем да видим как се престъпва въпросната червена линия на толерантност и помощ, и се награждава ,,некадърността”. Според проучване на BBC от 28.05.2019г., България получава почти 3% от своя БВП през еврофондове (при почти 5% (!) за 2015, от когато датира статията на Панев). Панев казва и че за сметка на това ние регистрираме в пъти по-малък ръст от Румъния например, които според същото проучване на BBC получават под 2% от своя БВП през ЕС (при 3.12% през 2015). Този дисбаланс между субсидии и растеж е показателен за проблематичността на ,,странната’’ политика на ЕС към България (и не само към нея) да ни снабдяват с евросредства въпреки нашата ,,некадърност’’. Тази политика предразполага за неефективното използване на тези субсидии, както е бил случаят в СССР.

Друг особено актуален пример за това е фондът на стойност € 750 млрд, който Европейският съюз предлага в отговор на икономическите загуби, обвързани с пандемията от COVID-19. Чрез него се цели подпомагането на страните от ЕС в битката с потенциалната криза. Този фонд обаче се оказва прожекция на точно това гореспоменато Сталинистко отношение към икономиката. Според статия на Капитал от 27.05.2020г., парите от този фонд ще бъдат разпределени на база състоянието на икономиката. Тоест, тези с БВП по-ниско от средното ще получават, а останалите ще дават, а от първите, тези с голям външен дълг, ще получават повече от тези с нисък такъв. Ако съдим по опита на СССР, това може би ще донесе сходни резултати, просто в по-голям мащаб. Поглеждайки по-отгоре дори би могло да се каже, че ЕС също опитва да пропагандира идеята за своята икономическа и политическа сила, понеже точно в този момент му трябва подобен имидж (покрай страховете, провокирани от обсъжданото наскоро потенциално напускане на Италия и Испания на съюза, както и множеството мнения, според които ЕС не се справи задоволително с пандемията на COVID-19). Така не само действията, но и целите започват да си приличат с тези на Сталин. Това, което ме хвърля в недоумение, е защо някой би продължил с подобни сталинистки тактики. Може би Сталин е бил достоен за ЕС икономист? А може би просто Г. Хегел е бил прав с изказаната критика:

,,Владетели, държавници, нации няма да бъдат приветствани категорично в учението, което опитът предлага в историята. Но това, което опитът и историята учат е това - че хората и правителствата никога не са научили нищо от историята и не са действали на принципи, извлечени от нея. Всеки период се включва в такива особени обстоятелства, показва състояние на неща, толкова строго идиосинкратични, че поведението му трябва да се регулира от съображения, свързани само и единствено със самия него.” (стр.6, 1899).

Библиография:

Collingwood, R. G., The Idea of History, p. 10 (1946)

Hegel, G.W. F., The Philosophy of History, trans. J. Sibree, vol. 10, p. 6 (1899).

Bulgaria, Money-Go-Round, (2015)

http://www.money-go-round.eu/Country.aspx?id=BG&year=2015&method=pc

Economics Explained (ЕЕ), The Economy of the Soviet Union, (2020)

https://www.youtube.com/watch?v=S3Jkqqlpibo&list=PLh6oq2EbSNEd8wPXDYSIILG8NrqPg7U-f&index=23

Ignatova, L. Брюксел изчислява 15 млрд. евро за България от новия Фонд за възстановяване, Капитал, (2020)

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2020/05/27/4071944_brjuksel_izchisliava_15_mlrd_evro_za_bulgariia_ot/

Kovacevic, T. EU budget: Who pays most in and who gets most back?, BBC, (2019)

https://www.bbc.com/news/uk-politics-48256318

Panev, V. Държавата е на дрога, Дневник, (2015)

https://www.dnevnik.bg/analizi/2015/11/07/2643334_durjavata_e_na_droga/?fbclid=IwAR0k_2EWDRSvyCTy9wnIMEKK15_0iYOh9Gn75a_rvD1iW6Z_nD68c575F6w#_=_

Romania, Money-Go-Round, (2015)

http://www.money-go-round.eu/Country.aspx?id=RO&year=2015&method=pc