Демократична България - коалицията на движение ,,Да, България’’, ,,Зелено Движение’’ и ДСБ е много интересен феномен в постсоциалистическата история на България - те са единствените (или поне едни от малкото) рационалисти на българската политическа сцена. Точно заради тази си черта те няма да успеят да спечелят нито едни избори в близкото бъдеще.
Причината за това може да бъде намерена и в Записки из подполья (Записки от подземието) на Достоевски. Но за да разберем по-добре Достоевски, трябва да разберем причината за създаването на тази книга. Тя е написана в отговор на Еманюел Кант и Николай Чернишевски - Кант твърди, че хората са рационални в своята същност. Чрез тази мисъл на Кант Чернишевски стига до една теория в романа си Что делать? (Какво да се прави?), която набира популярност впоследствие заради друг романист-философ - Айн Ранд. И двамата разсъждават върху идеята за рационален егоизъм (макар и с различни заключения). Най-общо казано рационалният егоизъм гласи, че тъй като хората са рационални, бъдат ли те добре информирани за обстановката, в която се намират, и след това оставени на произвола, те ще направят това, което е най-рационално и добро за самите тях. Въпреки че Достоевски пише в частност срещу чернишевската теория, идеологията на Просвещението се простира и по-надалеч, като в разбиранията за функциите на историята и икономиката например; Хегел смята, че всичко неразумно у човека ще бъде унищожено от рационалността, присъща на историята, което напомня за теорията за Невидимата ръка на пазара от Адам Смит (търсене и предлагане като разумни и самостойни регулатори на пазара и цените). Всички тези идеи на Просвещението се фокусират върху рационалността (разумността) на човека и я приемат за даденост. Те се простират отвъд дадените философи и са просмукали множество схващания и теории. Точно срещу това се изправя Достоевски.
В Записки от подземието Достоевски обяснява защо всеки един от гореспоменатите философи греши в определението на разума и разумността като надеждни корективи на човека. Той описва неразумността на човека - неговата склонност да е меко казано отвратителен, да удря, да воюва, да измъчва и себе си, и другите...
,, ...О, младенец! О, чисто, наивно дете! Та преди всичко кога е бивало през всички тези хилядолетия човек да действа единствено само поради собствената си изгода? Какво да правим с милионите факти, свидетелстващи как хората съзнателно, тоест разбирайки напълно истинските си изгоди, са ги оставяли на второ място и са се втурвали по друг път, на риск, наслуки, непринуждавани от никого и от нищо, а като че ли само защото не са желали посочения път и упорито, своеволно са прокарвали друг, труден, безсмислен, като са го налучквали едва ли не в мрак. Тогава значи това упорство и своеволие наистина им е било по-приятно от всякаква изгода... Изгода! Какво значи изгода?
Пък и наемате ли се съвсем точно да определите в какво именно се състои човешката изгода? Ами ако се случи така, че човешката изгода понякога не само може, но дори трябва да се състои тъкмо в това в някой случай да си пожелаеш лошото, а не изгодното? Но щом е така, щом такъв случай може да има, значи цялото правило отива по дяволите. Как мислите, има ли такъв случай? Вие се смеете; смейте се, господа, но само отговорете: съвсем вярно ли са изброени човешките изгоди? Няма ли такива, които не само не са се вместили, но и не могат да се вместят в никаква класификация?’’
(Достоевски 1864, стр. 28-29).
Тази характеристика изключително много напомня на държанието на множество българи (и не само), които се поддават на елементарна пропаганда и действат както във физиологичната, така и в социо-политическата сфера, откровено неразумно спрямо собствените си интереси. Те не са активни, не защитават правата си, не се изправят срещу неправди, не гласуват, не четат, не постигат информационна хигиена, отдават се на кинетичното (при Епикур). Следвайки Ницше можем да кажем, че този ,,бунт’’ срещу рационалността е присъщ на човека, защото той иска да си докаже, че е свободен (което е различно от това да има ,,свободна воля’’) и да упражни своята воля за власт. В Отвъд добро и зло Ницше описва това упражнение на волята за власт като съществуващо в множество форми, като за ,,слабите’’ то често се реализира под формата на гореспоменатата отвратителност. Тук виждаме силни идейни връзки между Достоевски и Ницше. И двамата говорят за нерационалната сила у човека, и двамата говорят за разликата между ,,слабите’’ и ,,силните’’ (при Ницше*) и тяхното по-подобаващо упражнение на волята. А доказателство за присъствието на това разделение на ,,слаби’’ и ,,силни’’ в народопсихологията ни са самите стихове на Ботев например, който също идентифицира този проблем с еснафщината. Тук виждаме описаният от Достоевски проблем от другата страна - Ботев като класически ницшеански представител на ,,силните’’ рефлектира върху ,,слабите’’. Достоевски, обаче, стига една крачка по-далеч от Ницше и Ботев. Още в началото на Записки от подземието той описва разкола между тези два типа хора. За ,,слабите’’ волята на ,,силните’’ е необхващаема, тоест те я разбират, но не я схващат. Така рационалността губи своята пълнота - когато разбираш но не схващаш, тогава рационалното става непълно в качеството си на метафизична и психологическа сила.
Но как това е свързано с ДБ? (Тук искам да отбележа, че това есе не показва лична политическа привързаност към тях, а анализира тяхната дейност като феномен различен от повечето други партии и коалиции; целта е по-скоро мета-критика на обществото). Под постовете на ДБ във Фейсбук и нейните членове се забелязва почти една и съща критика, която общо взето гласи: ,,Тези неща ги знаем, прави сте, но сте твърде големи аналитици, фокусирайте се върху друго”. Ако ДБ (както и много други медии и политически критици) искат да имат прогрес и да постигнат промяна, трябва да се отърсят от идеологията на Просвещението. Те трябва да разберат, че народ като българския, за който Просвещението е било твърде кратко, сравненo с това на други западни страни, ще е дори още по-нерационален в своите схващания. За това рационални философии не биха могли да бъдат общо-социално практикувани тук, поне не на този етап.
*Като трябва да се отбележи, че нито ,,силни’’ е изцяло положителен термин, нито ,,слаби’’' е изцяло негативен.
Библиография:
Достоевски, Ф.(1864), Записки от Подземието. , Издателство ,,Фама’’. (2013).
Nietzche, F. (1886), ‘Beyond Good and Evil’. Oxford University Press (2008) (§18,19,21)
Scanlan, James P. "The Case against Rational Egoism in Dostoevsky's "Notes from Underground"." Journal of the History of Ideas 60, no. 3 (1999): 549-67. doi:10.2307/3654018.
Then & Now, ‘Dostoevsky: Notes From Underground & Rational Egoism’. Sept. 27, 2018.
https://www.youtube.com/watch?v=NsW1QqZuess.
