Прочетох множеството мнения на знайни и незнайни (фейсбук) интелектуалци, че няма съществена нужда от обоснована цел на протестите в България (освен реактивната: ,,долу мафията, долу Борисов’’, която впрочем не съм сигурен, че всички там разбират какво означава, а и за добро или лошо de jure сме демокрация, в която съществените промени би трябвало да настъпват на изборите). Според мен има нужда от артикулирани цели и средства ако и тези за протеста, и тези против него искат да стигнат до каквото и да е. Една от грешките на протестите през 2013 г., която е изцяло на протестиращите, е това, че те бяха единствено и само реактивни, но не и активни/ креативни. За това призовавам за действия тези, които искат промяна в посока на подробното артикулиране на проблема, неговите причини и идеи, не само политически, но и психологически, социални, и тн.
Тук се позовавам на Ницше, който откроява две различни сили в цялостното развитие на човечеството - реактивните и активните. За него реактивните сили са тези, които по един или друг начин са в упрек/ в отговор на активните. Пример за такива сили са протестиращите, които оспорват действията, развитието, адекватността на политическите сили; тяхното развитие съществува заради това на активните. Активните са тези, които създават и до голяма степен ,,не се интересуват’’ от развитието на реактивните; те се развиват независимо от реактивните. За него тези активни сили са тези, които в края на краищата определят развитието на хората и обществото в даден период. От това описание обаче изглежда сякаш активните би трябвало да са винаги тези на власт, а не тези, които искат промяна. Тод Мей дава пример за обратното: движението на импресионистите в началото на 20-ти век. Тогава художници като Моне, Мане, Реноар и други биват отритнати от академичните и професионални общности, които са работели главно в сферата на реализма. Вместо да реагират на това отритване обаче, импресионистите се превръщат в активна сила и продължават своето творчество в собствени кръгове и галерии, въпреки опитите (реактивно) на реалистите да ги възспрат. Тук виждаме, че ,,нисшите’’ в социалната йерархия, бидейки активни, преодоляват ,,високите’’, които са реактивни. В резултат на това, за добро или лошо, импресионистите са тези, които задават тона на почти цялото изкуство на 20-ти век, докато реалистите са ,,избутани в страни’’. Смятам, че заради това един протест трябва да се стреми да бъде активен, а не реактивен. Така се подсигурява съществена, цялостна социална и политическа промяна.
На пръв поглед има няколко варианта за развитието на протестите в България по активен начин. Първият е на тези, които вярват, че нещата ще се променят само чрез мирни протести и ,,разходки по паветата’’. Тук аз съм скептичен, че това би могло да се нарече активно. Мирните протести могат да са само допълнение към други действия, но без да създават раздвижване, смисъл, ситуации и прочее, техният ефект върху развитието на силите ще бъде минимален. Вторият начин е на тези, които залагат на силата. Тук смятам, че има по-голям шанс за промяна, особено, ако силата е използвана по символен начин. Примери за подобно използване на сила са протестите срещу Гринденау в Румъния от преди няколко години, в които политици и държавници бяха буквално изхвърляни на боклука. Подобни протести обаче много лесно могат да ескалират обратно към реактивни, като например протестите срещу расизма в Америка, които по мое мнение няма да постигнат много, нито за дълго*. Силата използвана там е по-скоро симптоматика. Фройд определя физическото насилие, използвано по подобен начин, като симптом на простото неумение за артикулиране на проблема, което води до първична реакция. За него това е декадентно откъм страната на човешката психика. За това протести чрез сила първо трябва да имат силни теоретични и интелектуални фундаменти и искания, на които да се позоват преди да могат да постигнат нещо сами по себе си. Третият начин е на тези, които искат чисто интелектуални протести, които целят твърде дългосрочна, но за сметка на това почти сигурна промяна - подобни на движението на импресионистите. Такива протести биха включвали изграждането на цялостно интелектуално движение, което да се развие и просмуче в начина на мислене на хората с времето. Такива протести, въпреки своята почти чиста активност/креативност, обаче биха били твърде трудни за осъществяване и твърде бавни за целта, която имат протестите в България.
Остава и един четвърти вариант, който за мен изглежда най-ефективен в дадения случай - комбинация между протеста със сила и този чрез интелектуално движение. Ефектите на такъв протест биха се простирали както краткосрочно, така и дългосрочно, без да се изпада в реактивност. Първо, силата трябва да бъде използвана символно и а-симптоматично (това включва психологическа сила като подигравки и сатира, не само физическа) и второ, трябва(!) да се изградят философски, политически и обществени теории и дискурси, които да могат да поддържат както моментното развитие на промяната в политиката, така и цялостното дългосрочно променяне на някои от нравите и похватите (а чрез това най-вероятно и на цялостния zeitgeist). Трябва да се дадат много точни философски и социално издържани отговори на това защо хората са там, защо им трябва промяна, как се е стигнало до ситуацията, какво целят с протеста, как мислят да го постигнат и така нататък. Това би предотвратило както ескалирането на протестите в чиста сила, така и това да бъдат интервюирани гледащи като телета хора, без адекватна представа за това какво се случва и защо са там, без позиции и без размисъл… Прекомерното използване на Теза 11 (,,Философите само по различен начин са интерпретирали света, но задачата се състои в това той да бъде изменен’’ К. Маркс) е довело до пълната деградация на политиката и обществото като цяло. Трябва да се върнем обратно и да го поинтерпретираме малко, ако не искаме да се повтори първата половина на 20-ти век, от която България е изпатила достатъчно.
Не харесвам Гешев, нито Радев, нито Борисов, нито Доган, нито Христо Иванов, харесва ми стремежа и идеята за промяна, за това подкрепям протестите, особено в искания като преразглеждане на закона, МВР, НСО, прокуратурата, медиите, състава на МС, както и въвеждането на лустрация, ел. гласуване и прочее. Но протестите имат нужда от много силна корекция, както и от действащ коректив. Както каза проф. Кьосев наскоро в свое интервю, времето, в което философията става нужна на хората, е тъжно и страшно; според мен това време май настъпва. ,,Ще се става.’’
*Тук трябва да се отбележи, че подобна чиста сила и реактивност нямат шанс не само метафизически, но и чисто практично. Властта и държавата, срещу която се обръщат протестиращите, имат автокрация върху силовите средства и оръжията чрез МВР, жандармерия и армия. Въпросната автокрация ясно се видя от побоя над протестиращите сред които и Евгени Марчев, но и от побоя над невинни хора в Сърбия и Америка.
Библиография:
Жижек, Славой. (2020). ,,Протести! Пандемия! Паника!''
Тод Мей. (2005). ,,Жил Дельоз: Въведение''
