Жените, мъжете, а дори и разумните човешки същества се въвличат в една особена игра още преди да прехвърлят крехката, но помпозно разтръбяваната възраст от двадесет години. Всъщност това е играта, в които се въвлечени всички, дори и в по-мащабен, глобален план- този на държавите и брутния вътрешен продукт. Във втория план ключово място заемат моралните им стремежи, естествено съответстващи на мястото им в икономическата йерархия, в която неизбежно попадат. И така, както една семейна двойка върти апокалиптичните теми на любовния свят и след това ги завива под една завивка, за да ги събуди отново на сутринта, така държавите приспиват дълбоките си социални проблеми и слабости- за да осъмнат с подкани към толерантност. Онази лъжовна, евтина толерантност, която някои се кълнат, че убива в любовта, работи безотказно в рамките на политическия живот.
Но проблемът не се крие нито в толернатността като избирателна човешка емоция, или пък липсата на такава, а във феномена- процес “толерантност”. Той е лесно разгадаем, под булото на загрижеността на Западния свят винаги е лежало лицемерие и това не е нищо ново, всеки го знае, а дори и да не го знае, рано или късно го усеща. Аз обаче смятам, че проблемът е съвсем друг и може да бъде обобщен накратко:
Толерантността е избирателно качество, което може да бъде приписано само на по-силния.
На символично ниво силата никога не е в ръцете на съпротивляващия се, на виновникът за разрушаването на така удобния политически или интимен мир. И това е съвсем видимо в по-широкия план, когато е лесно да премериш броя и интензитета на социалните проблеми в една държава и видиш, че той е не само правопропорционален на навиците й да подканва към световен мир и съвършено разбиране между равни, а и често на икономическия й напредък. Колкото повече една държава упоменава и съчувства на несправедливостта и неравенството, било то расово, социално, полово, тн., толкова е по-виновна за съществуването им.
И макар и вече да става съвсем ясно, че няма да се стремя да активизирам четящия към расова равнопоставеност, няма да го обвинявам в сексизъм или политическа некоректност (това последното пък съвсем никога), смятам, е важно да продължа с аналогията между два свята, еднакво враждебни: интимния и политическия. Според мен е време да се приеме идеята, че това, което наричаме световен мир, се крепи на безкрайно крехък и уязвим баланс- този, създаден само в условията на добре премерена липса на действителна реторика между обвиняем и обвинител; на умелата, почти театрална “размяна” на сили между очевидния победител и неговия противник… наречен така с известна доза “толерантност”, разбира се:).
Конкретика:
САЩ, най-развитата икономика на света, висок стандарт на живот и претенции за нормалност, човешки права и свободи, БВП за 2019г. 21 трилиона и 44 милиарда долара и растящ брой на върховни примери за човешка низост, а именно католически свещеници със склонност към педофилия, 13% от населението е съставено от чернокожи. Апелира към толерантност, активизира населението, вербално линчува дразнителите в лицето на традиционалистите, а на другия ден започва акцията “спри и претърси” (stop-and-frisk policy) под ръководството на Майкъл Блумбърг, която се превръща в масово претърсване на тъмнокожи без криминални проявления, от бедни квартали и без възможност за образование.
Германия, БВП за 2019г. 4 трилиона и 40 милиарда долара и брой на бежанците, възлизащ над 1.5 милиона човека, повечето от които без документи или желание за последващо добиване на форма на идентификация- избягва “цивилните” разговори за бежанците и за безредиците, не споменава думата “вина”, а дори и да я спомене, то това не е в контекста на историята с бежанците, а по-скоро в този, в който сме били през първата половина на 20ти век…
България, БВП за 2019г., около 65 милиарда долара и размер на ромското население: над 900 000 хил. Души или над 10% от общото население на България, повечето без средно образование и среден доход, под прага на бедността, висока криминална активност, нежелание за интеграция; България говори за циганите винаги, но не с призиви към толерантност, разбиране и подкрепа в процеса на интеграция, а с омраза, сочейки с пръст...
Могат да бъдат предоставени още хиляди примери, но идеята е вече ясна. Най-зловещите и сериозните проблеми, чрез които можем да видим прогнилото, не се намират в показния конфликт, в откритата агресия и домашното насилие, а именно там, където всички те липсват. Там, където в празна зала с кънтящо ехо, звучи един запис на златен грамофон и през идеално чистите стъкла всичко изглежда наред...
Comentários